Двама младежи на прага на професионалния футбол

Искам да ви срещна с две чудесни  момчета, които не просто обичат футбола, а  са посветили съзнателната част от младия си живот на тази игра. По техния път вървят или са минали хиляди деца в България. От любов към играта, те загърбват всичко друго и влагат цялата си енергия, желание, сила , време и ум на футболния терен. До момента, в който не станат на осемнайсет години и трябва да си намерят професионален отбор. Тогава може да се окаже, че целият труд, който са положили на терена, няма да  им донесе чаканите резултати. Защото в България детският и юношеският футбол са забравени и неглижирани. Без  читави терени, бази, добри треньори и естествено без пари.

Срещам се с Даниел Ковачев и Славейко Славейков след един пороен софийски дъжд на стадион „Академик”, където доскоро са тренирали с отбора си, “Елит” (София). Когато приближаваме стадиона, Дани ме предупреждава за огромната локва, която ни очаква след дъжда.Кимам малко недоверчиво, но след секунди замръзвам пред воден басейн с размерите на малко езеро.Имаме два варианта да стигнем до игрището – да се измокрим здравата през локвата или да се окаляме подобаващо по тясна пътечка , известна само на редовно минаващите. Избираме втория.

Поглеждам рехавата растителност на игрището и се готвя да им кажа колко зле изглежда стадионът с бурени вместо трева, с калните и пълни с вода коловози пред двете врати, когато виждам приятно учудените им усмивки и чувам коментарите им , че никога не са го виждали по- спретнат , а трибуните изчистени от джунглеста флора и мизерии. И всичко това, заради концерта, който скоро се е състоял там. Възползваме се от временното удоволствие и се настаняваме на пейките, за да ги помоля да ми разкажат  за живота и младежкия футбол в България.

„Елит” София в момента не съществува. Причината е ясна, липса на пари. Двамата са навършили решаващите за младите футболисти пълнолетни години . Славейко играе в шеста френска дивизия, а Дани се бори с мъчителни контузии на коляното.

Славейко е от Берковица, започва да тренира на 8-9 години, важно е да спомена и първия му треньор там - г-н Младенов, защото, както ще си говорим после, добрите треньори в България, са кът.На 13 години отива на проби в Левски и тогавашния треньор на школата, холандецът, Ян Деркс го харесва и взема в отбора.

Дани тренира от първи клас.Играе в софийски отбори.

И двамата са единодушни, че най-хубавите им години са с отбора на Елит, защото са успели да изградят страхотен колектив.

Славейко:“Последната година бяхме може би един от най-добрите отбори в София.Нямахме никакви условия  за трениране, но всички бяхме приятели, имахме шанса да работим и с добър треньор”

Питам ги, каква е рецептата за добър отбор. В един глас ми отговарят – момчетата да се уважават, да имат наставник на ниво  и естествено, добрата база за трениране.

Последното липсва масово, особено в школите в провинцията. Отборите, които предлагат подходящи терени и грижи за децата и младежите си, се броят на пръстите на една ръка  - Славия, Левски, Литекс, Черноморец…

Славейко: “Момчетата от провинцията нямат тези условия. Има много талантливи деца, но никой не ги забелязва.Аз сам исках и отидох да се покажа на проби в Левски.В юношеския футбол, повечето пъти, сам  трябва да се предлагаш, да търсиш отбор и място във футбола.”

Питам ги за ролята на мениджърите и примерът, който ми дава Славейко е показателен за практика в България:

“Обаждам се на един мениджър и той ме пита, къде играя.Казвам, Франция в 6-та дивизия. И се почва  - е 6-та дивизия, ако пробиеш в 3-та , обади ми се.Т.е. искат готови футболисти, от които веднага да изкарат пари.  Не вземат някое дете, да го наложат, да му търсят добри отбори.И това са елитните мениджърски агенции.”

И така като станеш на 18, ако не си имал шанса да те забележат от някой мъжки отбор, просто увисваш. За да те види някой обаче, трябва да играеш много мачове и да участваш в турнири.Такава възможност няма.Полето за изява на малдите футболисти е силно ограничено. И се попада в един омагьосан кръг. Просто няма къде да играят, за да ги видят.

Дани и Славейко:” Първенството и Елитната лига не стигат. Дори и към тях интересът е само финал, полуфинал.Гледат се само Левски, ЦСКА, Славия,а това са 60 човека  в цяла София.Колко още момчета тренират футбол…”

Дани: Не се обръща внимание на по-малките школи.

Славейко:Няма да дойдат например на Левски- Елит, което е жалко. Когато играхме срещу Левски, показахме колективност. С новия треньор Р. Тафраджиев, бяхме изградили добра тактическа подготовка. Предишният Пенко Ковачев наблягаше повече на физиката и имахме отлична физическа форма.

Направихме един лагер в Италия, съчетано с новия ни треньор и прекараното добро тактическо лято, всичко това ни се отрази много положително и веднага дойдоха резултатите- имахме едно момче, което подписа договор с мъжете на Славия, а две- три момчета заминаха за Испания.Срещу по-големите отбори, всички излизахме мотивирани, не един, а всички.Всеки се бореше в зоната си.Не подценявахме никого, защото така си правехме мача по-труден, затова и много момчета заиграха в добри отбори.

Говорим си и за треньорите. Защото освен базите и условията, в България има недостиг на читави, мислещи треньори, които да не наблягат на физическа подготовка само, а да разбират играта, да подготвят момчетата тактически, да им намират точните постове, да си направят труда да проучат противниковия отбор. Както казва Славейко: “Треньорът трябва да знае, да се интересува, за да върви и самият той напред.Ето, Рафа Бенитес, не е бил никакъв футболист, но от 13-годишен е почнал да си прави и мисли схеми.”

Харесва им идеята големите клубове, както в Турция, да отделят проценти за юношеския и детския футбол. Защото трудно може да имаме добри професионални футболисти, без да  се решат проблемите на децата и юношите.

Говорим си и за уговорените мачове във “В “ група, които не са тайна за никого. Самите те никога не са играли в такъв.Досега.Но ако останат да играят в България, със сигурност ще им се наложи.Парадоксално, но липсата на пари в юношеския футбол, го спасява от подобни унизителни за футболистите, сделки. Единствената им награда е някой да ги потупа по рамото и да каже: “Браво, днес игра много хубаво!”Но освен родители, треньорите и съотборниците, няма кой да оцени играта им и да ги похвали, за съжаление.Интересът на медиите към тях е почти нулев.

Опитвам се да ги провокирам да разкажат за взаимоотношенията и мръсните номера в съблекалнята, така характерни за българския футбол, но Славейко поема изцяло в положителна посока “ Без шеги и майтапи в съблекалнята, всеки ден, на тренировка, не става, а преди мач всички сме концентрирани.”

Загърбват обаче други неща, като ученето и се очаква, че тези усилия и време, които са вложили във футбола , ще дадат резултати , но май не се получава така.

Травмите, например, ги съпътстват често

Дани:”Ако се контузиш, сам се оправяш и лекуваш.Ако нямаш пари, окуцяваш, колкото и да си талантлив.Само ако си в по-голям отбор, могат да ти помогнат, да поемат разходите, но ако си в малък, тежко ти.”

Славейко: Не е само, това. В България, като цяло няма грижа за младите спортисти.Хубаво би било да има място, където да се лекуват.”

С наивно любопитство се интересувам, какво се случва с тях, докато си открият професионален отбор:

Дани:“ Нищо. Седиш и гледаш.”

Славейко: “Сам се подготвяш. Всеки ден, сам. Което е губене на време.Защото не може да работиш постоянно за физика, а трябва и технически да се усъвършенстваш всеки ден и да научаваш още, и още.А човек, като е сам, не може да прави всички упражнения и това затруднява.”

Дани: “Да тренираш сам е много трудно.”

Тежко преживяват загубите.Много ги боли и ги държи поне седмица, особено, ако са били по-добри, а не са успели да спечелят мача.Победите ги радват и стимулират много, но определено радостното чувство не ги държи седем дни, а минава страшно бързо, заместено от мисълта за следващата среща.

Вълнуваме много, как семействата им възприемат цялата им отдаденост на футбола:

Славейко:” Нямам проблеми.Повече се сърдеха за училището. Но сега ме разбират напълно, защото като гледат другите на моята възраст и много се радват.Футболът ме е научил на дисциплина –да не пия, да не пуша, да не вися по кафенета.Излизам, но не прекалявам.Просто спортът е здраве.”

Дани:” И при мен така. Имаше проблеми заради контузиите и  за оценките, че пренебрегваме училището.

Славейко:” Но като не сме били на училище, сме били на стадиона.Не сме се шляли.По две тренировки сме правили на ден – сутрин, физическа, а следобед – тактическа. За две години изградихме добър отбор. Сега ако се съберем, пак ще играем добри мачове.”

Задавам им обичайните въпроси за любимите неща.

И двамата харесват националния отбор от 94-та година. Гледали са мачовете много пъти със затаен дъх. Дани е почитател на ЦСКА и Реал Мадрид, защото обича красивия, атрактивен футбол. Славейко симпатизира на Барселона, заради Стоичков и на Манчестър, заради Бербатов и има добро обяснение за това:

“Просто съм бил в чужбина и знам за какво става въпрос, и си подкрепям българите.Кефя се на Стоичков като характер.Да отидеш 90-та година и 92-ра да спечелиш ШЛ, а съм сигурен, че не е знаел език и за две години прави име, и става най-големият.На финала на ШЛ, като спечелиха, той последен отиде и взе купата под ръчичка, и никой не му оспори това право, това означава, че си много голям и си се доказал.”

Аз пък много се изкефих , когато ги попитах за любимият им стадион и двамата посочиха терена зад мен: “ Стадион “Академик”. Това е нашият храм, тук сме израснали.Виж колко пот и кръв има на този терен, а като тренирахме дори нямаше трева. Винаги оставахме в повече от определеното време за тренировка.”

Не харесват т.нар,  наречените “ръгачи” във футбола и с удоволствие гледат Зидан, за когото и двамата казват, че “футболът му е много ясен и играе със страхотно настроение” или Шави и Иниеста, които определят като  добри психолози.

Питам ги от какво има нужда българският футбол:

Дани:” На първо място са условията.”

Славейко:” Да вземеш едно дете от малко и да го развиваш, то е като семенце. Поливаш, копаеш, грижиш се и не може да не стане.Дори да не бъде голям футболист, ще се научи на дисциплина, на уважение. Мен спортът на това ме е научил. “

Бъдещето за тях е надеждата:

Дани:”Да нямам контузии, да се възстановя и да се опитам да си намеря отбор, да тренирам нормално както преди.”

Славейко:” Да си доставя удоволствието да играя професионален футбол в професионален отбор.”

Накрая патриотично питам Славейко дали би се върнал тук: “Там ,където съм, условията са добри. Преди мач, има огромна маса с плодове, витамини, има всичко.Екипите са наредени хубаво на закачалка, имаш тениски преди мача, когато се изпотиш, да я смениш. В съблекалнята има и доктор.И това е нормално за слабите дивизии.А тук дори има проблем с топките,там има 200 топки, например.Ако имам условията, които са във Франция, да. Защото там съм сам.А тук са семейството и роднините ми. Хубаво е да ги виждам по-често , а не веднъж на шест месеца.”

 

 

 

 

---------------- 2014 Година -----------------
Крайно класиране и награди на XI международен футболен турнир „Юлиян Манзаров”
Крайно класиране 1. Единство (Черна Гора) 2. Стяуа (Букурещ) 3. Лудогорец (Разград) 4. Чавдар (Етрополе) 5. Академик (Свищов) Награди: Най-добър вратар - Рахович...
Бюлетин 4 от 25.04.2014 г.
Мач за 3 и 4 място Академик /Свищов/ - Лудогорец /Разград/ 2:5 0:1 С.Маркос, 10 мин. 0:2 Г.Кънчев, 20 мин. 0:3 Д.Цолов, 35 мин. 0:4...
Програма за 25.04.2014 г.
9:30 - ст. Стоп. Академия - мач за 3-4 място: Академик Свищов - Лудогорец Разград 17:00 - ст. Академик - финал:...
Бюлетин 3 от 24.04.2014 г.
Група А ЦСКА - Академик /Свищов/ 1:1* 0:1 Д.Димитров, 2 мин. 1:1 И. Ангушев, 9 мин. *В 61-ва минута отборът на ЦСКА...
Бюлетин 2 от 23.04.2014 г.
ГРУПА А Академик /Свищов/ - Единство /Бело поле/ 2:3 1:0 З. Захариев, 6 мин. 1:1 О. Цеткович, 23 мин. 1:2 Д. Адамович, 29 мин. 2:2...
Бюлетин 1 от 22.04.2014 г.
Група А Единство /Бело поле/ - ЦСКА /София/ 2:1 1:0 Рамович, 65 мин. /дузпа/ 2:0 Яргевич, 72 мин. 2:1 Кръстанов, 85...
Програма на XI международен футболен турнир „Юлиян Манзаров”
22.04.2014 г. 9:30 – Церемония по откриване /ст. Академик/ 10:00 – „Единство” – „ЦСКА” /ст. Академик/ 17:00 – „Чавдар” – „Лудогорец” /ст. Стоп....
Отборите, които ще вземат участие в тазгодишния турнир
Академик (Свищов), Чавдар (Етрополе), ЦСКА (София), Единство (Черна гора), Лудогорец (Разград) и Стяуа (Букорещ)
XI МЕЖДУНАРОДЕН ТУРНИР ПО ФУТБОЛ ЗА ЮНОШИ "ЮЛИЯН МАНЗАРОВ" 2014
Турнирът ще се проведе в дните между 21-ви и 25-ти април 2014г. в град Свищов. Очаквайте допълнителна...
---------------- 2013 Година -----------------
Отбори участвали и печелили турнира през 10-те години
Отбори участвали в турнира през годините: Отбори печелили турнира през годините:
 1 2 3 >  Последна