За изгубените мечти на един талант
Публикувано във вестник "Меридиан мач" на 16.04.2004г.
Митко помогна много на Юли, както приживе, така и след трагичния инцидент.
"Благодаря,приятелю!"- убедена съм, че някъде там, Юли се усмихва и ти кима с глава, Митак...
Мъката е голяма, много голяма. Усещането е трудно да се опише, то може единствено да се почуства. Мъката – не само моята, а и тази на един град, вероятно и на една страна...Болката е неизлечима, може би ще намалее с времето, но в едни или други мигове ще си спомняме отново за трагедията, сполетяла ни на 4 април 2004. Загубихме 12 деца - деца, които щяха да бъдат част от бъдещето на България.изписаха се и се изговориха много думи за случилото се, но съм сигурен, че едва ли някой друг би могъл да усети толкова силно болката, колкото хората от Свищов. Аз като един от тях вече няклоко дни живея с трагедията. През целия си 21-годишен живот не съм излял толкова сълзи, колкото за тези дни...Днес на поклонението и погребението беше най-голямата драма, най-острата рана, най-мъчното...В Свищов изпратихме едновременно 8 катафалки, в Царевец още 2...Хиляди хора плачеха и ридаеха за роднини, за приятели, за познати или просто от човешко чуство за невинните деца. Обстановката бе тягостна...Вероятно сте видели на телевизионния екран, едни от най-тъжните кадри в историята на телевизята. Още по-тъжно беше в гробищния парк, където един до друг бяха наредени цели 8 гроба, картина която като че ли е извадена от някой кошмар...но истинска.
иска ми се да споделя с вас за това какво мечтаеше едно от загиналите момчета – футболиста на „Академик” Свищов Юлиян Манзаров. Правя това, тъй като извън семейството може би само с мен Юли споделяше емоциите си и плановете си за бъдещето. Причината бе, че свързах с една футболна агенция...След като видях безжизненото тяло и си спомних за плановете му се докоснах до пълния с болка свят на нереализираните мечти, които щяха да станат реалност, ако не беше този трагичен инцидент...Ще ви кажа с няколко думи за това как се стигна до мечтите. След като направи няколко добри мача за „Академик” през есенния полусезон, а и познавайки качествата на Юли, дадох нужната информация на мениджъра от английска футболна агенция, с когото имах контакти и след 3-4 седмици левият бек на Академик бе извикан на пробен период в елитна футболна школа в Загреб. Там е показал таланта си, дори при наличието на играчи от Динамо Загреб, Хайдук и други хърватски отбори, оценен е бил от специалистите като футболист с голям потенциал. След като се върна в България му предоставих договор, който получих от бъдещия му агент. Юли грееше от щастие. Той е живял винаги с футбола, казваше че това е неговият живот, стаята му бе пълна с плакати и сувенири свързани с любимата игра, мечтата му бе да играе в чужбина. Това можеше да бъде факт...Това лято, когато завършвше средното си образование и сезона с Академик, той трябваше да отиде в шведски клуб от първа дивизия. Очакваше с нетърпение този миг...Беше готов да се раздава, така както винаги го е правил; да бъде този професионалист и извън терена, който е за пример и на останалите...
Юли през деня беше на стадиона с топката, вечер пред компютъра, където играеше на любимия Championship Manager, често сме си говорили и на тази тема, тъй като и аз съм фен на тази игра. Казваше ми какво е постигнал, как е станалшампион с Ювентус, какви играчи е купил, как един ден ще пробие и той в европейския футбол...
Спомням си, когато му казах, че са готови да го викнат на проби – Юли кипеше от радост, ентусиазъм, мечти...Вечерта се засякохме в чата, където в продължение на 20-30 минути ми обясняваше как съм помогнал да изпълня мечтите му, как съм отворил вратата пред бъдещето, останалото зависеше от него, и той го доказа вшколата.Още си спомням, когато ми звънна от Загреб за да ми каже как е там. Тогава му казах да даде всичко от себе си, защото това е шансът му, но да не прегаря. Отвърна ми „Митко, ще умра на терена!”…
Свидетели казват, че Юли е бил изваден от автобуса, но се е върнал и спасил няколко деца, преди водата да го поеме с ледената си прегръдка...Сигурен съм в това.
Нека почиват в мир децата загинали в тази ужасна нощ!
Със сълзи на очи болката сподели Димитър Винаров
9 Години без децата ни
Днес се навършват 9 години от загубата на 12-те невинни жертви при катастрофата в р. Лим.
Нека си спомним отново за...
Днес се навършват 9 години от загубата на 12-те невинни жертви при катастрофата в р. Лим.
Нека си спомним отново за...
За Юли
С всяка изминала година, става все по-трудно да говорим за Юли без да изкривим и/или идеализираме неговия образ....
Едни непразнувани 25 години!
Двадесет и пет години,каква прекрасна въздраст за всеки човек! Години за които всеки мечтае но не и ти!19 юни -...
Свищов си спомня „Ангелите от Лим”
От днес(12/04/2010) до края на седмицата в Свищов ще се състоят различни прояви, посветени на 12-те деца, които преди...
Yuli was born on 19th June 1985
Since he reached seven – until his last days, his life was marked by the great game, called football. He...
На 24 години
Днес е ден, в който пак ще разкажа на моите две момчета за вуйчо им. Ще купим вкусна торта и...
Пет години
На 04.04.2009г. година ще се навършат пет години, откакто си замина от нас, мили сине!
Колебаех се, дали да пиша...
Юли на 23
Деветнайсти юни е много специален ден!
Днес Юли щеше да стане на 23 години.Затваряме очи и се опитваме да си представим...
За Юли с тъжна усмивка
От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?!
Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент,
когато твоето смело сърце...
За Юли с тъга...
Мина още една година без теб, сине...
Животът сякаШ е същият, но не и за нас. Когато си отиде, постоянно мислех...