Неозаглавено, а може и обезглавено есе на съвременния следпубертет
За съжаление се оказа пророческо.
Писано е през януари 2004г.
Тъжно е днес и е пак като вчера,а това дали не е трагично? Като се замисля, от доста време при мен е като “днес” или днес е като преди. Не зная ама май това по-скоро е смешно - че кой ме бий по главата да мисля такива неща..Нали времето си минава, животът си тече и никой не те пита как се чустваш.И хаосът е пълен, но за жалост животът ми е празен.Защо празен, като имам всичко,за което някой може да мечтае.Кое ми липсва?Прекрасно семейство ли?Материални облаги ли?Любов ли? Амбиция ли? НЕ! Нито едно от тези неща не ми липсва, липсва ми стимулът ,който прави един човек жив.Много интересно е, че тези неща, които имам, не ме стимулират до такава степен, за да не мисля, че утре ще е пак като днес.Безумието в тази страна, наречена преди хилядолетия България и опорочена до днешно време от тъй наречените управници, пък и не само от тях, ме преследва ден и нощ, и аз търся какво ми липсва,кой е този стимул ,който ми липсва….и се лутам и лутам и се моля да открия какво е това, от което се нуждая, за да бъда наистина щастлив и стимулиран с цялата енергия на Земята, да имам нужните пари, за да си го “купя”.Защо в наше време всичко е пари? Но това е друга тема,да не се отплесвам….Вече няколко седмици все сънувам и си представям една кошара, но не кошара като кошара,а една разградена кошара.И се чудя какво ли символизира тя? Та, днес чак прозрях,че това е нашата мила България.Точно на такава е заприличала - на една кошара.А стадото вътре? За него можем да кажем,че все повече регресира и деградира. Както всяко, нашето също си има изключения.Но докога тези изключения ще търпят простотията на другите?Може би, както е тръгнало, тя няма да свърши.Че какво общество да очакваме в тая държава ,след като просветните заведения са свърталища на простотията,а самите деятели и учители са алкохолици, курви ( т.е., знаят как да си вършат работата по най- лесния начин) и корумпирани типове. Това означава - няма образование! За жалост, същото можем да кажем и за духовенството ни…и него го няма!
Боже, песимист ли съм?Не, едва ли. По-точно съм реалист в една лъжлива България,където дори кучетата го разбират.Оня ден се прибирах вкъщи и се загледах в едно куче.То спря и ме погледна, и така се гледахме 10 минути.То ми каза:”Човек си ти, но водиш кучешки живот, затова сме равни!”.
Останах дълбоко замислен, кое му е кучешкото на моя живот, след като всичко си имам. Може би отговора щеше да ми даде кучето, но за жалост, тая сутрин го видях мъртво.Беше умряло по насилствен път. И се уплаших! След като сме равни с него, дали това и мене чака? Тук вече аз мога да си отговоря- в тази държава никой, нищо хубаво не го чака!И може би, моето стопроцентово място е извън тази “кошара” България.Може и тя да стане още по-голяма “кошара”,но поне не искам да съм поредният, който ще засади “плевел” в собствената си “кошара”.В крайна сметка, кучето си лае, керванът си върви, отговора търся, пак и пак се лутам, и чакам деня, когато “утре” няма да бъде като “ днес”.
P.S.Боже, аз ли написах това?Това ли е истината?Това ли е животът …
Юлиян Манзаров
За Юли
С всяка изминала година, става все по-трудно да говорим за Юли без да изкривим и/или идеализираме неговия образ....
Едни непразнувани 25 години!
Двадесет и пет години,каква прекрасна въздраст за всеки човек! Години за които всеки мечтае но не и ти!19 юни -...
Свищов си спомня „Ангелите от Лим”
От днес(12/04/2010) до края на седмицата в Свищов ще се състоят различни прояви, посветени на 12-те деца, които преди...
Yuli was born on 19th June 1985
Since he reached seven – until his last days, his life was marked by the great game, called football. He...
На 24 години
Днес е ден, в който пак ще разкажа на моите две момчета за вуйчо им. Ще купим вкусна торта и...
Пет години
На 04.04.2009г. година ще се навършат пет години, откакто си замина от нас, мили сине!
Колебаех се, дали да пиша...
Юли на 23
Деветнайсти юни е много специален ден!
Днес Юли щеше да стане на 23 години.Затваряме очи и се опитваме да си представим...
За Юли с тъжна усмивка
От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?!
Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент,
когато твоето смело сърце...
За Юли с тъга...
Мина още една година без теб, сине...
Животът сякаШ е същият, но не и за нас. Когато си отиде, постоянно мислех...