Щастието
Събуждам се, отварям очи, поемам дълбока глътка въздух и се приготвям за поредната порция напрежение и умора, които ще ми поднесе новият ден. Излизам от вкъщи и по навик поемам пътя към училището, който от малка съм научена-може да е моят път към щастието. Но вече толкова години всяка сутрин вървя по този път, а щастието все го няма. Така вървя сама и съжалявам за всичко станало до този момент от деня, а то ми е така познато, сякаш се случва да милионен път. И при цялото това еднообразие и желанието за промяна, са чувствам безпомощна да направя каквото и да било, за да премахна досадата от живота си. Но какво е това?! Чувам тържествен звън от камбани. Нима този толкова обикновен ден е празник? Техният весел звук продължава за звучи и светлината нахлува в моя ден чрез усмихнатите очи на едно момче. Усещам, че той е някак специален за мен, но не зная защо. Чувствам се сякаш привлечена от магнит. И в мен се пробужда някакво странно усещане, неизпитвано до този момент. Звънкият и весел смях на момчето ме зарежда с енергия, светлината в неговите очи озарява пътя ми и ми дава надежда да продължа напред, а с думите си ми вдъхва сила и увереност. Времето прекарано с него сякаш лети и неусетно той вече е част от моя живот...част от мен самата. Сега съм обновена, по-добра, по-красива, по-мъдра и силна от всякога. А, с течение на времето, започвам да разбирам каква е тази промяна в мен - АЗ СЪМ ВЛЮБЕНА! и разумът задава толкова много въпроси: "Това ли е любовта? За това чувство ли говори всеки? Това ли бленувах дни и нощи наред?...", но още преди да е успял да си отговори, сърцето ми крещи с пълен глас "Обичай!". Дните и месеците минават, а ние хванати за ръце вървим по осеяния от цветя път на щастието. Но...ах, спънах се в едно съмнение - дали не бях по-добре сама и щастлива ли съм наистина сега? И разумът ми, който само това чака, се опитва да докаже, че сама ще съм най-добре, защото... и преди да е успял да довърши, сърцето ми отново заговаря и съмненията вече ги няма. Аз се изправям,изтръсквам изцапаните дънки и пак хванати за ръце с момчето продължаваме по пътя на любовта. А, аз осъзнавам как за толкова кратко време, съм се променила толкова много. Оставила съм зависта, егоизма зад гърба си и съм станала по-отговорна към своите задължения. И всичко това само, за да съм достойна за него, а той щастлив с мен. Днес отново се събуждам, отварям очи и поемам своята глътка въздух, и се радвам, че Земята се върти, че слънцето грее, че той е с мен.
9 Години без децата ни
Днес се навършват 9 години от загубата на 12-те невинни жертви при катастрофата в р. Лим.
Нека си спомним отново за...
Днес се навършват 9 години от загубата на 12-те невинни жертви при катастрофата в р. Лим.
Нека си спомним отново за...
За Юли
С всяка изминала година, става все по-трудно да говорим за Юли без да изкривим и/или идеализираме неговия образ....
Едни непразнувани 25 години!
Двадесет и пет години,каква прекрасна въздраст за всеки човек! Години за които всеки мечтае но не и ти!19 юни -...
Свищов си спомня „Ангелите от Лим”
От днес(12/04/2010) до края на седмицата в Свищов ще се състоят различни прояви, посветени на 12-те деца, които преди...
Yuli was born on 19th June 1985
Since he reached seven – until his last days, his life was marked by the great game, called football. He...
На 24 години
Днес е ден, в който пак ще разкажа на моите две момчета за вуйчо им. Ще купим вкусна торта и...
Пет години
На 04.04.2009г. година ще се навършат пет години, откакто си замина от нас, мили сине!
Колебаех се, дали да пиша...
Юли на 23
Деветнайсти юни е много специален ден!
Днес Юли щеше да стане на 23 години.Затваряме очи и се опитваме да си представим...
За Юли с тъжна усмивка
От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?!
Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент,
когато твоето смело сърце...
За Юли с тъга...
Мина още една година без теб, сине...
Животът сякаШ е същият, но не и за нас. Когато си отиде, постоянно мислех...