Юли е роден 19 юни 1985.
Едно момче на осемнадесет, което можеше да постигне много. Не само във футбола. Дисциплиниран и упорит. Обичан, защото беше етичен и готов да помогне на всеки. Така постъпи и в последните мигове на живота си. Победи страха, за което посмъртно получи наградата за проявени мъжество и характер на Националния футболен синдикат. Остави ни безценен пример. Пример, който дава сили и воля за победа на съотборниците, на приятелите. Колко нереализирани победи! Колко върхове те чакаха! Признат от големите за еталон на професионализма във футбола. Днес почитаме паметта ти... А трябваше да празнуваме тържеството на твоята младост...
Последни публикации
На 31.01.2007г. почетохме с панихида смъртта на децата ни, загинали в река Лим на 4-ти април 2004.

Сине и ти си част от тези деца.След 3 години, аз, твоят баща, задавах и продължавам да си задавам много въпроси, на които, за щастие или за нещастие, само ти можеш да ми отговориш.Времето минава, а аз осъзнавам в колко неща си бил прав, в колко неща аз не съм те разбирал…По-точно съм се отнасял понякога с пренебрежение към твоето мнение.Да, ние с тебе почти с поглед се разбирахме, да, ние бяхме от "един отбор" и като един екип, но сега установявам, че всъщност, ти си бил по-мъдрият от двама ни. Аз - високомерен към теб и същевременно със снизходителен поглед към твоите неща, а ти, мъчейки се да ми покажеш, че разбираш всичко и си станал това, което съм искал от теб - да бъдеш мъж и „да правиш това, което трябва пък да става каквото ще”.Да, аз исках, ти, моят син да бъдеш мъж, който с доброта, качества и мъдрост да успее в живота.Знаех колко се страхуваше и знаех как се бореше да преодолееш този страх. Знаех и колко нежна, и чувствителна беше душата и как трябваше да се държиш сред приятелите и колегите, за да не показваш, че си уязвим.Да, знаех и виждах, че ти можеш, но не предполагах, никой баща не е допускал това за детето си, че всички тези качества, толкова бързо и на толкова крехка възраст, ще ти се наложи да ги покажеш.Защо ли…
Гледам живота след тебе и още повече, и все по-болезнено този въпрос витае в главата ми.
Защо бе всичко това?!
Дни след катастрофата написах това стихотворение, но досега не съм го изпращала никъде.Поклон пред паметта на дечицата...Всеки път, когато чета това стихотворение- плача.

Какво видяхте, вие, гълъбчета малки!
Жадувахте за светъл, нов живот!
А вашите учители- тъй жалки
прекършиха ви в онзи леден ад...

Не мога и не искам да го мисля,
че до последния си дъх сте викали,
устенцата ви бореха се за частица въздух,
но бяхте смачкани от вашите учители...

Десетки нощи аз ръчичките ви виждам
и се задъхвам и от мъка и от гняв-
телцата малки как до сетен час се бориха
и си заминахте от този свят със болка и със страх...

Поклон пред светлата Ви памет, вий, невинни!!!
При Господ вече ангелчета сте....
Защо Съдбата тъй е отредила-
да идете си вие най- напред....

От тази мъка по- голяма няма-
детето ти да си отиде преди теб...
Е, Господи, наистина ли всичко виждаш?!!
Раздай си правосъдието- нека има ред!!!

О, Боже, колко е трагично!!!
Пред белите ковчези плаче цял Свищов!!!!
А тези- възрастните, дето се спасиха
надигат към управниците своя зов...

Телцата сини дълго аз ще виждам
в студената, безжизнена вода...
А мъката на майките не ще да свърши,
пред тях прекланям своята глава...

Поклон и за онова момче, което
по- малките от себе си спаси,
а после въздух нямаше детето
и с водната стихия се стопи...

А как възможно е- аз искам да попитам-
голям да си и първи да излезеш?!?
И най- безотговорно пред децата-
да ги оставиш- те да се спасяват?!?

Да тъпчеш като звяр върху главици
надигнали се за последен път
и бавно да угасват техните зеници,
без глътка въздух, до последен дъх...

За всеки Видов ден ще има....
не мога аз да съдя тези хора....
Един е Господ, нека да решава
на кой каква му е Голготата...
Днес Юли щеше да стане на 21...

19.06 - уж ден като всички останали, но не,
ден рожден на моето момче е!

19.06 - ден като всички останали, но не,
ден, в който пеят най-нежно всички птички!

19.06 - ден като всички, но не,
ден за мен завинаги необикновен!

19.06 - ден като всички, но не,
ден, в който един живот бе предопределен!

19.06 - ден като всички, но не,
ден, в който винаги ще се чувствам самотен!

19.06 - ден като всички, но не е...
Първа  < 3 4 5 6 7 >  Последна
От къде научихте за турнира?
Oт друго място
Oт интернет
Oт приятели
Послания
  • Ioanna / /
    Ioanna
    Dumite navqrno sa izlishni...zashtoto te nqma da te varnat...no vse pak ostava samo mukata i bolkata po teb...POKLON!
  • Tanq / /
    Tanq
    Skapo priqtelche nikoga nqma da te zabravq...vinagi shte te pomnq s tvoqta dobrota,chesnost i krasivata ti usmivka.Lipsvash mi mnogo
  • Dori / /
    Dori
    Since your death Everything has felt so meaningless and vain that I’ve lost the will to live Love, your death Ripped my heart right out and since you went away Life’s had nothing more to give. Obicham te!
  • eli / /
    eli
    Kogato 4uh po televiziata 4e avtobus e padnal v r.Lim i 4e sa zaginali decata ot Svishtov kazaha Julian Manzarov otna4alo nemojah da povqrvam,4e e toi i postoqnno se pitah dali e toi ili ne,no se okaza 4e e toi!Ne go poznavah mnogo dobre,no i az taguvam za nego.Kogato pogledna nagore postoqnno se se6tam za Juli kak li e tam gore?Sigorno e po hubavo ,no bez nego e .... Po4ivai v mir!Lipsva6 ni!obi4ame te!
  • ANREANA / /
    ANREANA
    SALZI PO BUZITE SE STI4AT I MOKRQT NEJNOTO LICE .................... KAJETE MI KAK DA NE PLA4A KATO SE SETQ ZA TOVA PREKRASNO MOM4E