Юли е роден 19 юни 1985.
Едно момче на осемнадесет, което можеше да постигне много. Не само във футбола. Дисциплиниран и упорит. Обичан, защото беше етичен и готов да помогне на всеки. Така постъпи и в последните мигове на живота си. Победи страха, за което посмъртно получи наградата за проявени мъжество и характер на Националния футболен синдикат. Остави ни безценен пример. Пример, който дава сили и воля за победа на съотборниците, на приятелите. Колко нереализирани победи! Колко върхове те чакаха! Признат от големите за еталон на професионализма във футбола. Днес почитаме паметта ти... А трябваше да празнуваме тържеството на твоята младост...
Последни публикации

С всяка изминала година, става все по-трудно да говорим за Юли без да изкривим и/или идеализираме неговия образ. Но с удивление, голямо вълнение и тиха тъга, вече седма година, се срещаме с нови и нови хора, в чийто живот, Юли има място. Днес, споделяме с вас, съчинението на Гергана Цветомирова от гр.Монтана.Благодарим ти, мило момиче, на теб и на твоето семейство!

Най-добрият човек, когото познавам

(съчинение)

Човекът, когото мога да нарека „най-добър”, не познавам лично, макар че много бих искала. Това е едно момче, за което всички чухме преди години, при трагичния инцидент с училищен автобус, обърнал се в ледените води на река Лим в Сърбия.

Момчето, за което пиша, се казва Юлиян Георгиев Манзаров.

В нощта на 4 април 2004 година автобус с деца от училище „Николай Катранов” в Свищов пътувал през Сърбия към България след екскурзия до Дубровник. Към 22 часа шофьорът загубил управление и автобусът паднал в придошлата река Лим. 18-годишният Юлиан успял да изплува от рейса и да се спаси, но веднага пак се гмурнал във водата да търси другите деца. Юлиян успял да извади от потъналия автобус няколко давещи се деца и продължил да се гмурка, макар да ставало все по-рисковано. При поредното гмуркане той не изплувал и спасените му другари напразно го чакали. Спасителните екипи намерили тялото на Юлиан на следващия ден, заклещено в купето на потъналия автобус.

Ако Юлиан бе предпочел да не се гмурка в ледените води на Лим, за да спасява други деца, то днес той би бил на 25 години. Вероятно вече би бил известен футболист, защото още тогава го смятали за голям талант и няколко отбора искали младежът да играе за тях. Юлиан можеше да има бляскава кариера на спортист, да получава висока заплата в някой български или чуждестранен клуб, да кара скъпа кола, да има щастливо семейство.... Той обаче предпочете да спаси живота на няколко деца и да рискува до край своя живот с надеждата да извади още някое дете от ледените води на река Лим. Заради тази постъпка Юлиан за мен е най-добрия човек, когото бих искала да познавам лично.

Днес в чест на Юлиан Манзаров се провеждат турнири по футбол, в няколко селища има негови паметни плочи. Хората са признателни за стореното от 18-годишното момче. Това обаче не прави по-малка скръбта на родителите и близките му, не го връща обратно при тях. Крепи ги само мисълта за добротата, която е направил преди да си отиде от този свят.

Гергана Цветомирова, 5 клас

ПМГ”Св.Климент Охридски” – гр.Монтана

Днес е ден, в който пак ще разкажа на моите две момчета за вуйчо им. Ще купим вкусна торта и през сълзи, и смях ще си говорим за всичко, което обичаше да правиш Юли.
"Мамо, вуйчо, като е на небето, нали ще слезе да духне свещичката на тортата?", пита ме по-големият.
"Не знам, знам само, че сме щастливци, защото животът е по-лесен, когато имаш пример, които да следваш, и при мисълта, за който никога да не се предаваш, макар много, много да ти се иска."
Поглеждам очите на децата си и там виждам частица от теб, Юли!
Пожелавам си, да са взели твоята доброта, чистота и любов към хората!

Честит рожден ден, мило мое братче!

Не ни забравяй, Юлито!:)))

Обичаме те!!
От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?!
Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент,
когато твоето смело сърце спря да бие...Четири години, откакто се опитвам
да намеря думите, музиката, цветът, миризмата, нещото, което да описва, поне бледо,
стихналата в душите ни мъка и копнежът за една твоя усмивка,
жест, дума, ухание, които да ни доближат отново до теб. Няма такива, мило братче...
Знам само, че ако някой от нас можеше да крещи толкова, колкото е болката в душите ни,
щяха да се сриват сгради...
Юли, знаеш ли, че направи много чудеса. Успя да накараш вечно саркастичната си и цинична сестра, да повярва в добрите герои,
и да признае, че те съществуват, не само в книгите.Благодаря на Бог, защото ми даде възможност да бъда част от твоя живот.Да бъда сестра на герой, извършил най-трудната и най-благородна постъпка на света - да жертва живота си, за да спаси ближните.Бих искала да имам твоята любов, смелост и вяра, мило братче!
Благодаря ти и за прекрасните твои приятели, които станаха наши приятели, и вече четири години, ти си с нас чрез тях - Явор, Дори, Ели и Мирела, Хари, момчето, което е дало всичко от себе си, за да те спаси, всеки един от тях носи своя спомен за теб и топли сърцата ни.
Дори и след четири години, ти вършиш своите малки добри дела за всички нас!
Юли, сигурна съм, че там от горе, виждаш как вървят нещата, тук долу и за съжаление, те не са много по-добри, от последния път, когато ги описа в онова, станало, може би, без да искаш, пророческо есе.Но знаеш ли кое е важното - ти се бори, мило братче, като истински мъж! И както се оказа, мило мое братче, преди, по време и след живота, е борбата. Защото тя продължава! Благодарение на теб ще има хора, които
ще продължат живота си без да се предават, мислейки за това, което си направил ти! Татко,мама и аз ще сме сред тях!Както и всички, които те познаваха.
Юли, редставям си те носещ се на някой пухкав бял облак, как ми казваШ с онзи неповторим израз на лицето: " Ееее како, ... ай ай!":]]]
Сълзите ми винаги са с усмивка, когато си мисля за теб, мое лъчезарно, забавно, весело, мъдро момче!
 < 1 2 3 4 >  Последна
От къде научихте за турнира?
Oт друго място
Oт интернет
Oт приятели
Послания
  • на 4 Април 2014 в 15:19 Мирела Алетич / Свищов /
    Мирела Алетич
    -Татко, защо най-добрите хора умират? -Дъще, когато влезеш градината, кои цветя откъсваш? -Най-хубавите.... Почивай в Мир, цвете мое!
  • на 4 Април 2013 в 12:44 Мирела Алетич / Свищов /
    Мирела Алетич
    Днес навършвате 9 години! С тази мисъл си отворих очите сутринта.. Помня тази трагедия, когато продължи и до днес. Болна тема ми е! Думите с годините стават все по-трудни. Всъщност.. кой са правилните думи? Едва ли има такива, които могат да опишат буцата в стомаха.. всеки път, когато си ви представя! Надявам се, че там където сте има огромна сцена, футболно игрище и всеки един от вас е щастлив и усмихнат. Така си го представям аз, защото друго не ми остава, освен надежната,че сте на по-добро място.. Почивайте в мир. ЮЛИ.. Днес братле, сигурно щеше да имаш семейство, сърцето ми се къса,че не доживя този момент!Обичам те .........
  • Mирела Алетич / /
    Mирела Алетич
    Ей Честит Рожден ден Юли. Седя тази вечер на лап-топа и гледам,че след броени минути щеше да имаш рожден ден и щях да те изненадам със някоя фанелка на цска;) Всъщност.. не ми е никак весело. Липсваш ми. Липсват ми разговорите със теб.Усмивката ти и онзи твой сериозен поглед. Надявам се,че там където си ме гледаш и ми помагаш.Надявам се да си ми простил за всичко.. Знай,че тук долу има някой,който те обича и единственото нещо,което го успокоява е че един ден отново ще се видим.Пази ми място! Завинаги ще бъдеш в моето сърце.. Обичам те ! <3
  • Соня Милева / /
    Соня Милева
    Честит Рожден Ден, батенце! Липсваш ни безкрайно много! Обичам те!
  • Емилия / /
    Емилия
    Здравейте, скъпи близки на това чудесно момче! Исках да оставя в посланията есето на 11-годишната ми дъщеря, на тема: "Най-добрият човек, когото познавам", защото тя писа за невероятния Ви син, макар само да е чела и чувала за него. За съжаление, ограниченият брой символи, не позволява да се остави по-голям текст. Но, въпреки това, искам да знаете, че Юли е човек,когото у дома помним, пред който се прекланяме и за когото искрено скърбим, без да сме имали щастието да го познаваме лично!