Юли е роден 19 юни 1985.
Едно момче на осемнадесет, което можеше да постигне много. Не само във футбола. Дисциплиниран и упорит. Обичан, защото беше етичен и готов да помогне на всеки. Така постъпи и в последните мигове на живота си. Победи страха, за което посмъртно получи наградата за проявени мъжество и характер на Националния футболен синдикат. Остави ни безценен пример. Пример, който дава сили и воля за победа на съотборниците, на приятелите. Колко нереализирани победи! Колко върхове те чакаха! Признат от големите за еталон на професионализма във футбола. Днес почитаме паметта ти... А трябваше да празнуваме тържеството на твоята младост...
Последни публикации
На 30.04.2004 г., с решение на Великотърновския окръжен съд и по инициатива и със собствени средства на родителите на загиналите при катастрофата в Сърбия и Черна гора деца, бе учредена фондация “Ангели от Лим”.

Основната цел на фондацията е да съдейства на обществото и на държавните институции за създаване на условия за безопасно провеждане на мероприятия с участието на деца и учащи.

Конкретните цели на фондацията са:
* да ангажира вниманието на обществото и държавата с проблемите при организирането и провеждането на мероприятия с участието на деца и учащи,
* да предлага идеи за законодателни промени, свързани с поставянето на завишени и ефективни изисквания при организирането на всякакави ученически мероприятия,
* да взема превантивни мерки за възпитаване в обществото на чувство за отговорност и граждански контрол върху дейността на институциите, занимаващи се с организиране на свободното време и отдих на учащите се,
* да съдейства с конкретни идеи и с организирани от фондацията мероприятия за психическа и физическа подготовка на подрастващите за справяне и адекватна реакция при различни екстремни ситуации,
* да стимулира, материално и духовно,интелектуално изявени деца,
* да насърчава, материално и морално, заниманията на подраства-
щите със спорт,
* да създаде мемориал за запазване на паметта на децата,които загинаха трагично на 04.04.2004 г. във водите на река Лим, Република Сърбия и Черна гора.


Ако искате да се свържете или помогнете,
можете да ни откриете тук:
5250 Свищов
ул.”Цар Освободител” №6,ет.4
тел. 0887207984


Кремена Манзарова
Това е едно от последните есета на Юли.
За съжаление се оказа пророческо.
Писано е през януари 2004г.

Тъжно е днес и е пак като вчера,а това дали не е трагично? Като се замисля, от доста време при мен е като “днес” или днес е като преди. Не зная ама май това по-скоро е смешно - че кой ме бий по главата да мисля такива неща..Нали времето си минава, животът си тече и никой не те пита как се чустваш.И хаосът е пълен, но за жалост животът ми е празен.Защо празен, като имам всичко,за което някой може да мечтае.Кое ми липсва?Прекрасно семейство ли?Материални облаги ли?Любов ли? Амбиция ли? НЕ! Нито едно от тези неща не ми липсва, липсва ми стимулът ,който прави един човек жив.Много интересно е, че тези неща, които имам, не ме стимулират до такава степен, за да не мисля, че утре ще е пак като днес.Безумието в тази страна, наречена преди хилядолетия България и опорочена до днешно време от тъй наречените управници, пък и не само от тях, ме преследва ден и нощ, и аз търся какво ми липсва,кой е този стимул ,който ми липсва….и се лутам и лутам и се моля да открия какво е това, от което се нуждая, за да бъда наистина щастлив и стимулиран с цялата енергия на Земята, да имам нужните пари, за да си го “купя”.Защо в наше време всичко е пари? Но това е друга тема,да не се отплесвам….Вече няколко седмици все сънувам и си представям една кошара, но не кошара като кошара,а една разградена кошара.И се чудя какво ли символизира тя? Та, днес чак прозрях,че това е нашата мила България.Точно на такава е заприличала - на една кошара.А стадото вътре? За него можем да кажем,че все повече регресира и деградира. Както всяко, нашето също си има изключения.Но докога тези изключения ще търпят простотията на другите?Може би, както е тръгнало, тя няма да свърши.Че какво общество да очакваме в тая държава ,след като просветните заведения са свърталища на простотията,а самите деятели и учители са алкохолици, курви ( т.е., знаят как да си вършат работата по най- лесния начин) и корумпирани типове. Това означава - няма образование! За жалост, същото можем да кажем и за духовенството ни…и него го няма!
Боже, песимист ли съм?Не, едва ли. По-точно съм реалист в една лъжлива България,където дори кучетата го разбират.Оня ден се прибирах вкъщи и се загледах в едно куче.То спря и ме погледна, и така се гледахме 10 минути.То ми каза:”Човек си ти, но водиш кучешки живот, затова сме равни!”.
Останах дълбоко замислен, кое му е кучешкото на моя живот, след като всичко си имам. Може би отговора щеше да ми даде кучето, но за жалост, тая сутрин го видях мъртво.Беше умряло по насилствен път. И се уплаших! След като сме равни с него, дали това и мене чака? Тук вече аз мога да си отговоря- в тази държава никой, нищо хубаво не го чака!И може би, моето стопроцентово място е извън тази “кошара” България.Може и тя да стане още по-голяма “кошара”,но поне не искам да съм поредният, който ще засади “плевел” в собствената си “кошара”.В крайна сметка, кучето си лае, керванът си върви, отговора търся, пак и пак се лутам, и чакам деня, когато “утре” няма да бъде като “ днес”.
P.S.Боже, аз ли написах това?Това ли е истината?Това ли е животът …


Юлиян Манзаров
Понякога си мислим, че сме предвидили и помислили за всички лоши неща, които могат да ни се случат. За съжаление, животът бързо ни напомня, че въображението ни е твърде ограничено, за да предугади нещастните моменти.

Никой от нас, тези, които познавахме и обичахме Юли, не си е представял и за стотна от секундата, че смъртта може да избере него. Защото имаше цел, защото се бореше, защото обичаше, защото танцуваше по неповторим и смешен начин, защото няма нито една снимка, на която да е намръщен, защото разказваше най-забавните, реални истории с/без/ учители, защото беше много млад и много красив, защото беше наивен, искрен и добър, защото помагаше, защото имаше все още ненакърнени идеали, защото преодоля и преживя безрой трудности и болести, защото никога не се даваше, защото обожаваше да похапва сладко, защото искаше и бе самият живот.
Единственото смислено нещо, което можем да направим сега е да помним, да разказваме и да се опитаме да осъществим, макар и малка част от мечтите му. За целта ще ни е нужна вашта помощ. Нека всеки се чувства поканен и добре дошъл да участва в направата на сайта и/или в подготовката, организирането или участието на турнира в негова чест, за който ще публикуваме информация в най-скоро време. идеи, спомени, снимки, просто две думи, въпроси- ще се радваме на всяка ваша реакция.
Първа  < 10 11 12
От къде научихте за турнира?
Oт друго място
Oт интернет
Oт приятели
Послания
  • Silvia / /
    Silvia
    4uvstvam se zle, no ne sum bolna ot grip, nito ot 6arka! Aspirin nqma da mi pomogne, ne me boli glava! O6te po-seriozno e- LIPSVA6 MI!!!
  • mihaela / /
    mihaela
    sega bez teb nqma da e syshtoto!mogo shte lipsvash na vsichki,koito te poznavaha!vinagi shte te obichame!:(((((
  • Galia / /
    Galia
    Az ne go poznavah za koeto moga samo da sajalqvam ...za6toto toj e naistina naj golemiq Geroj!na negovata vazrast sam i tova sa6to e edna ot pri4inite da mi e taka ma4no za nego...Pozdravleniq za sazdatelite na tozi site koito ste se zahvanali s tazi kauza..a imenno da napravite taka 4e nikoga da ne zabravqme tova prekrasno mom4e i da si spomnqme postoqnno za nego...za6toto toj ne biva da bade zabraven....!!!
  • Ivailo / /
    Ivailo
    Направи Каквото Трябва Пак Да Става Каквото Щте ! ! ! ( By Юлиан Манзаров )
  • Ромила / /
    Ромила
    Щастливи сте всички вие, които сте се докоснали до него. Бъдете горди, че сте му били приятели, че сте го обичали и той също много ви е обичал! Не го предавайте, живейте смело и честно! Заради него!