Последната Коледа с Юли
Това се случи и с мен – бащата на Юли.
Споменът за последната Коледа, прекарана с моето момче и неговата любима Теодора, не ме напуска нито за миг. Тези щастливи дни бяха в навечерието на нещастната 2004г.
Беше навалял много сняг и ние се колебаехме, дали да тръгнем към малката ни вила в Априлци или да останем в Свищов. Желанието ни за разнообразие надделя и на 24-ти потеглихме към планинската къщичка. Наша приятна компания бяха младо семейство, на което бяхме кумували и скоро очакваше първата си рожба. Приближавайки към нашата цел открихме, че ще ни бъде много трудно да се справим и преборим с времето.Снегът беше навалял почти метър. Колите не можеха да продължат напред, затова ги спряхме на почти половин километър от вилата. Основният герой на този ден беше Юли. Въпреки студа и навалелия сняг, той успешно проправяше партината, докато другите мъже оправяха колите. Клоните на дърветата бяха натежали от навалелия сняг и почти затваряха пътя. Няма да забравя как с премръзналите си ръце Юли пренесе целия багаж, а след това изрови дълбока дупка, за да открие главния кран за пускане на водата в къщичката.Сякаш усещаше, че му е за последно и искаше да се докаже пред нас, и пред любимото момиче. Пореше снега с детските си гърди и дори имаше сили да се шегува и закача с всички.
След като преодоляхме зимните препятствия, премръзнали, уморени, но доволни запалихме камината и се събрахме около нея, за да започне голямото празнуване. Юли беше усмихнат и във весело настроение.
Те, двамата Юли и Дори, бяха толкова щастливи и влюбени, че сякаш нищо на света не можеше да им попречи и да ги раздели. Но, уви, съдбата бе неумолима.Само след няколко месеца Юли замина завинаги, заедно с 11-те дечица от Свищов, край река Лим…
И остави своята любима със спомените за една красива любов, която да ни напомня, че приказките не са само измислица. Юли даде началото на незабравима за нас история за безпределната и истинска любов в един жесток и циничен свят.
Щастието
Повечето от нас цял живот търсят голямата любов, но така и не я изживяват. За краткия си живот Юли успя...
Два вида хора – имащи и нямащи
Въпросите, които вълнуваха Юли бяха безкрайно много - за смисъла, за борбата, защо лошите неща се случват на добрите хора,...
Фондация
На 30.04.2004 г., с решение на Великотърновския окръжен съд и по инициатива и със собствени средства на родителите на загиналите...
Неозаглавено, а може и обезглавено есе на съвременния следпубертет
Това е едно от последните есета на Юли.
За съжаление се оказа пророческо.
Писано е през януари 2004г.
Тъжно е днес и е...
Юли
Понякога си мислим, че сме предвидили и помислили за всички лоши неща, които могат да ни се случат. За съжаление,...