Истинският приятел в модерното общество
написа чудесно есе за човешките
взаимоотношения в съвременния технологичен
свят. Надявам се, че за вас ще бъде удоволствие
да го прочетете и да споделите мнението си в
коментарите под текста или направо във форума.
Живеем в модерно общество, общество на високите технологии ,където може би най - добрият приятел на човека е не кучето, както много от вас ще предположат, а подръчният компютър или телефон, безценен за нашият живот!
Колко струва нашият най - добър приятел?Доста, ако става въпрос за компютър, телефон или която и да е друга "безценна вещ" от нашето време! Истинският приятел обаче, човекът с когото си играл, с който си правил не една или две бели не се купува с пари, той остава безценен!
Може би в ерата на комуникациите истинското приятелство отстъпва на заден план пред нуждата от пари, която ни кара да мачкаме и не признаваме нищо по пътя си само за да я утолим!Колко всъщност струва истинското приятелство днес? Изобщо имаме ли нужда от него? Ще кажете "да имаме нужда от него, та нали трябва да утешим мъката си някъде? И къде по добре от близкия човек?!"Отговорът може да се крие и на друго място...Проблемите ми могат да бъдат решени в първия чат форум, с първия непознат и то доста успешно имайки се впредвид, че непознатият гледа безпристрастно към проблемите ни.За какво ни е тогава истинско приятелство? И за какво пък още повече трябва да го купуваме?
Истината е там, че близкият човек остава близък за цял живот, независимо от положнието, в което се намираш, независимо дали си богат или беден, здрав или болен ти просто го имаш, и той има теб!Истината е че истински споделените емоции, чувства и преживявания можеш да споделишединствено с човека близък до теб!На каква цена обаче можеш да придобиеш такъв човек?Отговорът е на никаква, защото приятелството е безценно, то не се купува, но много лесно се продава!Да, можеш да купиш последният модел компютър с изкуствен интелект и тем подобни "супер характеристики", но може ли той да почувства болката с теб, може ли да пролее сълзичката на вълнение или мъка спохождаща ни често тези дни?
Хора не предавайте приятелите си..Приятелството е нещо безценно, към което някой хора се стремят през целият си живот и едва успяват да се докоснат до него! Ако ти си позабравил приятелите си, близките и не толкова близките, олисан в работата и ежедневието не се притиснявай все още имаш шанс да им се реванширам само с едно телефонно позвъняване! Не заменяй близките си с новите механизирани приятели,защото утре човекът,който обичаш може вече да го няма!
Днес, нашето мило момче, щеше да стане на 22г.
Преди 22 години, в началото на лятото, Господ ни изпрати най-слънчевото, усмихнато и смело момче!
Осемнайсет от тях, той топли сърцата...
Отворено писмо
Oт родителите на децата, загинали във водите на р. Лим
Бихме искали да изкажем своята благодарност към всички, които ни...
След 3 години ...
На 31.01.2007г. почетохме с панихида смъртта на децата ни, загинали в река Лим на 4-ти април 2004.
Сине и ти си...
На децата от Свищов
Дни след катастрофата написах това стихотворение, но досега не съм го изпращала никъде.Поклон пред паметта на дечицата...Всеки път, когато чета...
19.06
Днес Юли щеше да стане на 21...
19.06 - уж ден като всички останали, но не,
ден рожден на моето момче е!
19.06...
Последната Коледа с Юли
В тези отминали вече празнични дни, човек, загубил завинаги близък, се усеща най-тъжен и самотен. В главата му нахлуват много...
19.06.1985
Разхвърляни мисли на един тъжен баща в навечерието на рождения ден на неговото мило,смело момче.
Спомням си когато се роди през...
12 пречупени криле се издигнаха край Лим
Президентът Георги Първанов заедно с държавните глави на Сърбия Борис Тадич и на Черна гора Филип Вуянович откриха паметник на...
Бели хризантеми
ЕДНА ГОДИНА ОТ ТРАГЕДИЯТА
Белокосият старец живееше сам в една откъсната от обществото планинска местност. Той обичаше природата, обичаше ясното небе,...
Дни, посветени на "Ангелите от Лим"
На 04.04.2005 г. се навършва една година от трагичната катастрофа край р. Лим, Сърбия/Черна гора, при която загинаха нашите скъпи...