За Юли

Най-добрият човек, когото познавам

(съчинение)

Човекът, когото мога да нарека „най-добър”, не познавам лично, макар че много бих искала. Това е едно момче, за което всички чухме преди години, при трагичния инцидент с училищен автобус, обърнал се в ледените води на река Лим в Сърбия.

Момчето, за което пиша, се казва Юлиян Георгиев Манзаров.

В нощта на 4 април 2004 година автобус с деца от училище „Николай Катранов” в Свищов пътувал през Сърбия към България след екскурзия до Дубровник. Към 22 часа шофьорът загубил управление и автобусът паднал в придошлата река Лим. 18-годишният Юлиан успял да изплува от рейса и да се спаси, но веднага пак се гмурнал във водата да търси другите деца. Юлиян успял да извади от потъналия автобус няколко давещи се деца и продължил да се гмурка, макар да ставало все по-рисковано. При поредното гмуркане той не изплувал и спасените му другари напразно го чакали. Спасителните екипи намерили тялото на Юлиан на следващия ден, заклещено в купето на потъналия автобус.

Ако Юлиан бе предпочел да не се гмурка в ледените води на Лим, за да спасява други деца, то днес той би бил на 25 години. Вероятно вече би бил известен футболист, защото още тогава го смятали за голям талант и няколко отбора искали младежът да играе за тях. Юлиан можеше да има бляскава кариера на спортист, да получава висока заплата в някой български или чуждестранен клуб, да кара скъпа кола, да има щастливо семейство.... Той обаче предпочете да спаси живота на няколко деца и да рискува до край своя живот с надеждата да извади още някое дете от ледените води на река Лим. Заради тази постъпка Юлиан за мен е най-добрия човек, когото бих искала да познавам лично.

Днес в чест на Юлиан Манзаров се провеждат турнири по футбол, в няколко селища има негови паметни плочи. Хората са признателни за стореното от 18-годишното момче. Това обаче не прави по-малка скръбта на родителите и близките му, не го връща обратно при тях. Крепи ги само мисълта за добротата, която е направил преди да си отиде от този свят.

Гергана Цветомирова, 5 клас

ПМГ”Св.Климент Охридски” – гр.Монтана