Старо(ново)годишно...

Отминава поредната година...година, която със сигурност не влиза в графата успешни, добри...За съжаление в нея лошите моменти бяха много повече от добрите. Това е от моята позиция, това обаче казват немалко мои приятели и познати. Да, 2004-та е засега най-неприятната досега в моя живот, надявам се и да си остане като такава. Не разбирам защо трябваше да се случат толкова лоши неща - най-тъжното, от които смъртта на Юли и другите деца....едва ли и ще разбера, може би не е във възможностите на човек да си обяснява необяснимото...

А сега като завършек на тази трагична година се случи и нещастието, макар и на далечни километри от нас...Но какво ни остава на нас човеците - тези толкова елементарни и едновременно с това изключително сложни същества - остава ни да си извлечем поуките, да ги търсим, ако не ги намираме, да си спомняме за приятелите, които сме загубили, да гледаме напред, да мислим за хубавите дни, които предстоят, да се усмихнем! :) И нещо много много важно - да живеем за хората! Да им помагаме, да им даваме близостта и топлината, приятелската прегръдка, от която имат нужда, от която имаме нужда всички ние. Защото истината не е в печалбата, истината не е в двуетажната къща, която имаме или нямаме, истината не е в скъпата кола, която притежаваме или не, истината не е в портфейла ни...Истината е някъде съвсем, съвсем другаде - вътре в нас, в човека до нас, в хората около теб, в човеците, които дори не са до теб, в човещината и човеоките отнооения...Може на някои да им прозвучи наивно, но това, което казвам е истина и дано все повече хора го разберат. А когато го има това човеоко отношение, за което говоря, тогава можеш да кажеш, че си имал и хубави моменти дори през една толкова лоша година като тази. Да, аз ще запомня 2004-та и с това - с искрените приятелски отношения, с това, което аз съм дал на хората, с това което те са дали на мен, но не разбирано от позицията на сделката - давам, за да получа нещо, а от позицията на човещината ...защото приятелството според мен не просто се доказва, както често казват, а приятелството се усеща...
И въпреки всичко, което ми се случи тази година аз не съм се настроил негативно към хората или към обществото, все още вярвам в доброто им начало. Дано оттук нататък имаме повече късмет.

Сега ще приложа част от една моя разработка като се надявам да разберете позицията, която съм приел:
"Една от причините да виждаме „разграждането на индивида” е това, че той почти винаги успява да намери оправдание за лошите неща, които върши. Така той неутрализира влиянието на съвестта и продължава да върши не-добрите си действия. Ако индивидът не прави това, означава той да я остави да действа срещу изкушаващите го желания, но той не би го допуснал, тъй като както е казано в една латинска сентенция - etiam sine lege poena est conscientia (съвестта наказва, дори без да е осъдил законът). Присъщо за човек е да оправдава своите собствени грешки с грешките на други хора и така един вид да „изкупува собствените си грехове” поне пред себе си. Може би най-често срещаното оправдание е „Всичко е гадно, обществото, хората и държавата са лоши, щом те вършат лоши неща, щом те взимат, тогава и аз ще върша същите неща, че дори и по-лоши!”. Това е грешката на всеки един индивид, оправдание, което той си налага, но което не бива повече да следва, тъй като „озверяването на личността” е все по-близо, а то води до „пълно разграждане на индивида и на обществото”. И законите не са в състояние да го спрат, от една страна, защото не са съвършенни, а от друга, защото, ако само с тях се опитваме да влияем, то те трябва да са прекалено насилствени, което пък води до последващо „озверяване”.
Много интересен факт е например как човек върши неприятни-за-обществото-дейности и след това отива спокойно да се изповяда или прави дарение, с което счита греховете си за опростени и се държи така сякаш нищо лошо не е сторил."

И така нека през новата година да гледаме по-оптимистично, да бъдем по-близки с хората, да мислим за тях като за най-ценното на този свят, да се усмихваме! :):):)
Последни новини
9 Години без децата ни
Днес се навършват 9 години от загубата на 12-те невинни жертви при катастрофата в р. Лим. Нека си спомним отново за...
За Юли
С всяка изминала година, става все по-трудно да говорим за Юли без да изкривим и/или идеализираме неговия образ....
Едни непразнувани 25 години!
Двадесет и пет години,каква прекрасна въздраст за всеки човек! Години за които всеки мечтае но не и ти!19 юни -...
Свищов си спомня „Ангелите от Лим”
От днес(12/04/2010) до края на седмицата в Свищов ще се състоят различни прояви, посветени на 12-те деца, които преди...
Yuli was born on 19th June 1985
Since he reached seven – until his last days, his life was marked by the great game, called football. He...
На 24 години
Днес е ден, в който пак ще разкажа на моите две момчета за вуйчо им. Ще купим вкусна торта и...
Пет години
На 04.04.2009г. година ще се навършат пет години, откакто си замина от нас, мили сине! Колебаех се, дали да пиша...
Юли на 23
Деветнайсти юни е много специален ден! Днес Юли щеше да стане на 23 години.Затваряме очи и се опитваме да си представим...
За Юли с тъжна усмивка
От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?! Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент, когато твоето смело сърце...
За Юли с тъга...
Мина още една година без теб, сине... Животът сякаШ е същият, но не и за нас. Когато си отиде, постоянно мислех...
 1 2 3 >  Последна