Юли е роден 19 юни 1985.
Едно момче на осемнадесет, което можеше да постигне много. Не само във футбола. Дисциплиниран и упорит. Обичан, защото беше етичен и готов да помогне на всеки. Така постъпи и в последните мигове на живота си. Победи страха, за което посмъртно получи наградата за проявени мъжество и характер на Националния футболен синдикат. Остави ни безценен пример. Пример, който дава сили и воля за победа на съотборниците, на приятелите. Колко нереализирани победи! Колко върхове те чакаха! Признат от големите за еталон на професионализма във футбола. Днес почитаме паметта ти... А трябваше да празнуваме тържеството на твоята младост...
Последни публикации
На 31.01.2007г. почетохме с панихида смъртта на децата ни, загинали в река Лим на 4-ти април 2004.

Сине и ти си част от тези деца.След 3 години, аз, твоят баща, задавах и продължавам да си задавам много въпроси, на които, за щастие или за нещастие, само ти можеш да ми отговориш.Времето минава, а аз осъзнавам в колко неща си бил прав, в колко неща аз не съм те разбирал…По-точно съм се отнасял понякога с пренебрежение към твоето мнение.Да, ние с тебе почти с поглед се разбирахме, да, ние бяхме от "един отбор" и като един екип, но сега установявам, че всъщност, ти си бил по-мъдрият от двама ни. Аз - високомерен към теб и същевременно със снизходителен поглед към твоите неща, а ти, мъчейки се да ми покажеш, че разбираш всичко и си станал това, което съм искал от теб - да бъдеш мъж и „да правиш това, което трябва пък да става каквото ще”.Да, аз исках, ти, моят син да бъдеш мъж, който с доброта, качества и мъдрост да успее в живота.Знаех колко се страхуваше и знаех как се бореше да преодолееш този страх. Знаех и колко нежна, и чувствителна беше душата и как трябваше да се държиш сред приятелите и колегите, за да не показваш, че си уязвим.Да, знаех и виждах, че ти можеш, но не предполагах, никой баща не е допускал това за детето си, че всички тези качества, толкова бързо и на толкова крехка възраст, ще ти се наложи да ги покажеш.Защо ли…
Гледам живота след тебе и още повече, и все по-болезнено този въпрос витае в главата ми.
Защо бе всичко това?!
Дни след катастрофата написах това стихотворение, но досега не съм го изпращала никъде.Поклон пред паметта на дечицата...Всеки път, когато чета това стихотворение- плача.

Какво видяхте, вие, гълъбчета малки!
Жадувахте за светъл, нов живот!
А вашите учители- тъй жалки
прекършиха ви в онзи леден ад...

Не мога и не искам да го мисля,
че до последния си дъх сте викали,
устенцата ви бореха се за частица въздух,
но бяхте смачкани от вашите учители...

Десетки нощи аз ръчичките ви виждам
и се задъхвам и от мъка и от гняв-
телцата малки как до сетен час се бориха
и си заминахте от този свят със болка и със страх...

Поклон пред светлата Ви памет, вий, невинни!!!
При Господ вече ангелчета сте....
Защо Съдбата тъй е отредила-
да идете си вие най- напред....

От тази мъка по- голяма няма-
детето ти да си отиде преди теб...
Е, Господи, наистина ли всичко виждаш?!!
Раздай си правосъдието- нека има ред!!!

О, Боже, колко е трагично!!!
Пред белите ковчези плаче цял Свищов!!!!
А тези- възрастните, дето се спасиха
надигат към управниците своя зов...

Телцата сини дълго аз ще виждам
в студената, безжизнена вода...
А мъката на майките не ще да свърши,
пред тях прекланям своята глава...

Поклон и за онова момче, което
по- малките от себе си спаси,
а после въздух нямаше детето
и с водната стихия се стопи...

А как възможно е- аз искам да попитам-
голям да си и първи да излезеш?!?
И най- безотговорно пред децата-
да ги оставиш- те да се спасяват?!?

Да тъпчеш като звяр върху главици
надигнали се за последен път
и бавно да угасват техните зеници,
без глътка въздух, до последен дъх...

За всеки Видов ден ще има....
не мога аз да съдя тези хора....
Един е Господ, нека да решава
на кой каква му е Голготата...
Днес Юли щеше да стане на 21...

19.06 - уж ден като всички останали, но не,
ден рожден на моето момче е!

19.06 - ден като всички останали, но не,
ден, в който пеят най-нежно всички птички!

19.06 - ден като всички, но не,
ден за мен завинаги необикновен!

19.06 - ден като всички, но не,
ден, в който един живот бе предопределен!

19.06 - ден като всички, но не,
ден, в който винаги ще се чувствам самотен!

19.06 - ден като всички, но не е...
Първа  < 3 4 5 6 7 >  Последна
Послания
От къде научихте за турнира?
Oт друго място
Oт интернет
Oт приятели