Бели хризантеми
Белокосият старец живееше сам в една откъсната от обществото планинска местност. Той обичаше природата, обичаше ясното небе, обсипано със звезди, обичаше зеленината през пролетта и лятото, както и снежните преспи през зимата, обичаше цветята...
Белокосият старец живееше сам в една откъсната от обществото планинска местност. Той обичаше природата, обичаше ясното небе, обсипано със звезди, обичаше зеленината през пролетта и лятото, както и снежните преспи през зимата, обичаше цветята, обичаше и да слуша романа на реката, минаваща близо до къщичката му.
Старецът създаваше живот и бе засадил до дома си 12 бели хризантеми. Грижеше се с много любов за тях - всеки ден ги поливаше като вземаше вода от реката наблизо, гледаше ги как от ден на ден растат и стават все по-красиви и по-красиви, сърцето му трепкаше, когато навън имаше по-силен вятър, защото го бе страх да не навреди на невинните цветя. Постепенно хризантемите порастнаха и тъкмо започнаха да показват своите цветчета и окраска, те гледаха напред и излъчваха своята любов и жизнерадост. Една нощ обаче реката до тях се развълнува, сякаш от нищото започна да тече по-бързо, започна да излиза от коритото си. Този ден водата от реката заля и близките до нея цветя...Старецът дойде на сутринта и не видя "децата" си, така както ги бе оставил предния ден. Хризантемите бяха откъснати в началото на нежните си стебла и разпръснати на земята около реката. В очите на стареца сякаш цветята се превърнаха в сълзи, така както в живота радостта и красотата се превръщат бързо в печал. Навел глава пред белите хризантеми, от очите на белокосия старец се отрониха 12 сълзички. Но те не паднаха на земята, а сякаш поеха нагоре, нагоре към небето...
Щастието
Повечето от нас цял живот търсят голямата любов, но така и не я изживяват. За краткия си живот Юли успя...
Два вида хора – имащи и нямащи
Въпросите, които вълнуваха Юли бяха безкрайно много - за смисъла, за борбата, защо лошите неща се случват на добрите хора,...
Фондация
На 30.04.2004 г., с решение на Великотърновския окръжен съд и по инициатива и със собствени средства на родителите на загиналите...
Неозаглавено, а може и обезглавено есе на съвременния следпубертет
Това е едно от последните есета на Юли.
За съжаление се оказа пророческо.
Писано е през януари 2004г.
Тъжно е днес и е...
Юли
Понякога си мислим, че сме предвидили и помислили за всички лоши неща, които могат да ни се случат. За съжаление,...