Трагедията

На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище “Николай Катранов”, гр. Свищов.

Към 22 часа българско време, на завой на планински път шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим.

Шофьорът Илия Измирлиев и другият водач Димитър Керкелов разбиват предното стъкло и отварят люковете на тавана, за да могат пътниците да изплуват. В рейса настъпва паника, в която пострадват повечето от учениците.

Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра.

38 души са спасени. Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Едно от изнесените от реката момчета издъхва на път за болницата в град Биело поле. Още вечерта е извадено и още едно удавено дете.

Сутринта на 5 април десет от учениците са обявени за изчезнали. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе продължават да издирват липсващите десет деца въпреки придошлата река и дъждовното и мъгливо време. В издирвателната операция се включват и специализирани части на армията на Сърбия и Черна гора. Много обикновени граждани също се отзовават на помощ.

До вечерта на 5 април телата на десет от загиналите деца са извадени от реката и идентифицирани:
1. Александра Маринчева Гергова – 17 г.
2. Антония Тодорова Братова – 14 г.
3. Боряна Петкова Петкова – 11 г.
4. Валентин Христов Маринов – 14 г.
5. Виктор Николаев Маринов – 14 г.
6. Глория Хараламбиева Георгиева – 11 г.
7. Женя Ангелова Ангелова – 11 г.
8. Лора Илиянова Николова – 14 г.
9. Светослава Светославова Пантелеева – 12 г.
10. Юлиян Георгиев Манзаров – 18 г.

Издирването на Светослав Радев Колев – 15 г. и Антоана Венциславова Евтимова – 13 г. все още продължава.

На 7 април в Свищов пристига траурният кортеж с тленните останки на десетте българчета.

На 8 април, в 10 часа започва общоградското поклонение пред тленните останки на осем от загиналите деца в Съборната църква "Св.Троица" в Свищов. В 12 часа траурната процесия преминава през центъра на града до гробищния парк. Телата на осемте деца са положени в съседни гробове. В 13:30 часа се извършва траурната церемония в съседното село Царевец, където са погребани другите две деца.

На 25 април водолази откриват тялото на Светослав Радев Колев в близост до брега, на около 40 км от мястото на катастрофата.

На 28 април, към 12 часа траурната процесия с тленните останки на Светослав се отправя от храма "Света Троица" по главната улица към гробищния парк. По волята на родителите, тялото му е положено в семеен гроб, където преди осем години е погребан неговия брат.

На 4 май, на около 3 км от мястото, където е намерен Светослав, българските спасителни екипи намерат тялото на Антоана Венциславова Евтимова.

На 6 май, в 12 часа започват поклонението и опелото в Съборната църква “Св.Троица”, в 14 часа потегля траурната процесия. Свищов и цяла България се прощават с Антоана - последното дете, загинало в мътните води на река Лим

Снимки, направени непосредствено след катастрофата, на които ясно се вижда пътя

В ПАМЕТ
На Свищовските деца

Реката Лим погълна
свищовските деца.
С тъжен камбанен звън
осъмна площада на града.

Те милите.
Те невинните, незабравимите
паднаха в бурната река
и оставиха Свищов
в скръб и тъга.

Отъпкана пътека
до гробовете отрупани
с цветя ни води.

С много обич и тъга
свеждаме глави
и слагаме цветя
в памет на свищовските деца.

Никола Красимиров – ІІІ клас, ОУ “Н. Рилски”
с. Копривец, Русенска област

***

РЕКВИЕМ ЗА ГИБЕЛТА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА, ЗАГИНАЛИ В РЕКА ЛИМ
Посветено на неутешимите майки

Ще изтече ли мъката от Лим,
или през бреговете ще прелива?
О, жребий лош, жесток, неумолим,
защо избра невинността свенлива?
Осиротя Свищов. Тъгува Дунав.
Училището тягостно мълчи.
Ехтеше дворът с вас щастлив и хубав,
красяха го възторжени очи!
Сега вълните РЕКВИЕМ подхващат,
препраща го ветрец от връх на връх...
Знам, майки, раните до гроб ще жарят,
сълзи ще ви душат, ще ставате без дъх.
Но пак ще крачите, надмогнали съдбата.
Животът е по-силен от смъртта!
Създайте го отново и в сърцата
ще се завърне дивна пролетта!

Българийо, от скръб обезумяла,
плачи и скланяй знамена!
Отиде си една мечта недомечтала
и колко, колко обедня!
Отпий от мъката горчива
на толкоз майки и бащи!
О, ужас! Кой ще ги приспива?
Млъкнете, яростни вълни!
С вас майки, с вас ще коленичим,
с вас и вашта скръб сме тук
и гробовете с вас ще кичим
с цветя, целувани от юг.
И те в душите ви ще греят,
ще шепнат рожбите ви с глас:
“В сърцата български живеем
и във смъртта сме пак със вас!
На всяка пролет с аромата
ще се завръщаме при вас
и сълзите ви по лицата
ще пием тихичко, без глас!”

Пенко Керемидчиев,
гр. Костадиново