Едно момче на осемнадесет, което можеше да постигне много. Не само във футбола. Дисциплиниран и упорит. Обичан, защото беше етичен и готов да помогне на всеки. Така постъпи и в последните мигове на живота си. Победи страха, за което посмъртно получи наградата за проявени мъжество и характер на Националния футболен синдикат. Остави ни безценен пример. Пример, който дава сили и воля за победа на съотборниците, на приятелите. Колко нереализирани победи! Колко върхове те чакаха! Признат от големите за еталон на професионализма във футбола. Днес почитаме паметта ти... А трябваше да празнуваме тържеството на твоята младост...
Нека си спомним отново за 12-те ангелчета и се помолим за душите им!
С всяка изминала година, става все по-трудно да говорим за Юли без да изкривим и/или идеализираме неговия образ. Но с удивление, голямо вълнение и тиха тъга, вече седма година, се срещаме с нови и нови хора, в чийто живот, Юли има място. Днес, споделяме с вас, съчинението на Гергана Цветомирова от гр.Монтана.Благодарим ти, мило момиче, на теб и на твоето семейство!
Най-добрият човек, когото познавам
(съчинение)
Човекът, когото мога да нарека „най-добър”, не познавам лично, макар че много бих искала. Това е едно момче, за което всички чухме преди години, при трагичния инцидент с училищен автобус, обърнал се в ледените води на река Лим в Сърбия.
Момчето, за което пиша, се казва Юлиян Георгиев Манзаров.
В нощта на 4 април 2004 година автобус с деца от училище „Николай Катранов” в Свищов пътувал през Сърбия към България след екскурзия до Дубровник. Към 22 часа шофьорът загубил управление и автобусът паднал в придошлата река Лим. 18-годишният Юлиан успял да изплува от рейса и да се спаси, но веднага пак се гмурнал във водата да търси другите деца. Юлиян успял да извади от потъналия автобус няколко давещи се деца и продължил да се гмурка, макар да ставало все по-рисковано. При поредното гмуркане той не изплувал и спасените му другари напразно го чакали. Спасителните екипи намерили тялото на Юлиан на следващия ден, заклещено в купето на потъналия автобус.
Ако Юлиан бе предпочел да не се гмурка в ледените води на Лим, за да спасява други деца, то днес той би бил на 25 години. Вероятно вече би бил известен футболист, защото още тогава го смятали за голям талант и няколко отбора искали младежът да играе за тях. Юлиан можеше да има бляскава кариера на спортист, да получава висока заплата в някой български или чуждестранен клуб, да кара скъпа кола, да има щастливо семейство.... Той обаче предпочете да спаси живота на няколко деца и да рискува до край своя живот с надеждата да извади още някое дете от ледените води на река Лим. Заради тази постъпка Юлиан за мен е най-добрия човек, когото бих искала да познавам лично.
Днес в чест на Юлиан Манзаров се провеждат турнири по футбол, в няколко селища има негови паметни плочи. Хората са признателни за стореното от 18-годишното момче. Това обаче не прави по-малка скръбта на родителите и близките му, не го връща обратно при тях. Крепи ги само мисълта за добротата, която е направил преди да си отиде от този свят.
Гергана Цветомирова, 5 клас
ПМГ”Св.Климент Охридски” – гр.Монтана
Преди години в началота на вревето без теб, сетрати беше казала, че човешкия мозък с годините има своиството да заличава детаилите дребните неща и да идиализира липсващият човек.Така е сине, за нас ти си оставаш идеалният син, брат, а и слава на Господ и вуичо на двама мъжаги!
Сине,за хората които те обичат и за твоите истински приятели ти си винаги в сърцата им!
Трудно се пише , трудно намирам правилните думи, оставаме с надежда, че един божи ден в оня по-добрият живот Господ ще бъде милистив към нас и ще се видим-макар и за миг?
от твоя баща за рожденият ти ден
-
на 4 Април 2014 в 15:19 Мирела Алетич / Свищов /Мирела Алетич-Татко, защо най-добрите хора умират? -Дъще, когато влезеш градината, кои цветя откъсваш? -Най-хубавите.... Почивай в Мир, цвете мое!
-
на 4 Април 2013 в 12:44 Мирела Алетич / Свищов /Мирела АлетичДнес навършвате 9 години! С тази мисъл си отворих очите сутринта.. Помня тази трагедия, когато продължи и до днес. Болна тема ми е! Думите с годините стават все по-трудни. Всъщност.. кой са правилните думи? Едва ли има такива, които могат да опишат буцата в стомаха.. всеки път, когато си ви представя! Надявам се, че там където сте има огромна сцена, футболно игрище и всеки един от вас е щастлив и усмихнат. Така си го представям аз, защото друго не ми остава, освен надежната,че сте на по-добро място.. Почивайте в мир. ЮЛИ.. Днес братле, сигурно щеше да имаш семейство, сърцето ми се къса,че не доживя този момент!Обичам те .........
-
Mирела Алетич / /Mирела АлетичЕй Честит Рожден ден Юли. Седя тази вечер на лап-топа и гледам,че след броени минути щеше да имаш рожден ден и щях да те изненадам със някоя фанелка на цска;) Всъщност.. не ми е никак весело. Липсваш ми. Липсват ми разговорите със теб.Усмивката ти и онзи твой сериозен поглед. Надявам се,че там където си ме гледаш и ми помагаш.Надявам се да си ми простил за всичко.. Знай,че тук долу има някой,който те обича и единственото нещо,което го успокоява е че един ден отново ще се видим.Пази ми място! Завинаги ще бъдеш в моето сърце.. Обичам те ! <3
-
Соня Милева / /Соня МилеваЧестит Рожден Ден, батенце! Липсваш ни безкрайно много! Обичам те!
-
Емилия / /ЕмилияЗдравейте, скъпи близки на това чудесно момче! Исках да оставя в посланията есето на 11-годишната ми дъщеря, на тема: "Най-добрият човек, когото познавам", защото тя писа за невероятния Ви син, макар само да е чела и чувала за него. За съжаление, ограниченият брой символи, не позволява да се остави по-голям текст. Но, въпреки това, искам да знаете, че Юли е човек,когото у дома помним, пред който се прекланяме и за когото искрено скърбим, без да сме имали щастието да го познаваме лично!