Двадесет и пет години,каква прекрасна въздраст за всеки човек! Години за които всеки мечтае но не и ти!19 юни - дата на която вместо да празнуваме ние твоите близки тъгуваме и с тъжна усмивка си спомняме прекрасните дни прекарани заедно за което благодаря на Господ.
Преди години в началота на вревето без теб, сетрати беше казала, че човешкия мозък с годините има своиството да заличава детаилите дребните неща и да идиализира липсващият човек.Така е сине, за нас ти си оставаш идеалният син, брат, а и слава на Господ и вуичо на двама мъжаги!
Сине,за хората които те обичат и за твоите  истински приятели ти си винаги в сърцата им!
Трудно се пише , трудно намирам правилните думи, оставаме с надежда, че един божи ден в оня по-добрият живот Господ ще бъде милистив към нас и ще се видим-макар и за миг?





от твоя баща за рожденият ти ден

Тези дни най-добрият приятел на Юли
написа чудесно есе за човешките
взаимоотношения в съвременния технологичен
свят. Надявам се, че за вас ще бъде удоволствие
да го прочетете и да споделите мнението си в
коментарите под текста или направо във форума.

Живеем в модерно общество, общество на високите технологии ,където може би най - добрият приятел на човека е не кучето, както много от вас ще предположат, а подръчният компютър или телефон, безценен за нашият живот!
Колко струва нашият най - добър приятел?Доста, ако става въпрос за компютър, телефон или която и да е друга "безценна вещ" от нашето време! Истинският приятел обаче, човекът с когото си играл, с който си правил не една или две бели не се купува с пари, той остава безценен!
Може би в ерата на комуникациите истинското приятелство отстъпва на заден план пред нуждата от пари, която ни кара да мачкаме и не признаваме нищо по пътя си само за да я утолим!Колко всъщност струва истинското приятелство днес? Изобщо имаме ли нужда от него? Ще кажете "да имаме нужда от него, та нали трябва да утешим мъката си някъде? И къде по добре от близкия човек?!"Отговорът може да се крие и на друго място...Проблемите ми могат да бъдат решени в първия чат форум, с първия непознат и то доста успешно имайки се впредвид, че непознатият гледа безпристрастно към проблемите ни.За какво ни е тогава истинско приятелство? И за какво пък още повече трябва да го купуваме?
Истината е там, че близкият човек остава близък за цял живот, независимо от положнието, в което се намираш, независимо дали си богат или беден, здрав или болен ти просто го имаш, и той има теб!Истината е че истински споделените емоции, чувства и преживявания можеш да споделишединствено с човека близък до теб!На каква цена обаче можеш да придобиеш такъв човек?Отговорът е на никаква, защото приятелството е безценно, то не се купува, но много лесно се продава!Да, можеш да купиш последният модел компютър с изкуствен интелект и тем подобни "супер характеристики", но може ли той да почувства болката с теб, може ли да пролее сълзичката на вълнение или мъка спохождаща ни често тези дни?
Хора не предавайте приятелите си..Приятелството е нещо безценно, към което някой хора се стремят през целият си живот и едва успяват да се докоснат до него! Ако ти си позабравил приятелите си, близките и не толкова близките, олисан в работата и ежедневието не се притиснявай все още имаш шанс да им се реванширам само с едно телефонно позвъняване! Не заменяй близките си с новите механизирани приятели,защото утре човекът,който обичаш може вече да го няма!

От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?!
Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент,
когато твоето смело сърце спря да бие...Четири години, откакто се опитвам
да намеря думите, музиката, цветът, миризмата, нещото, което да описва, поне бледо,
стихналата в душите ни мъка и копнежът за една твоя усмивка,
жест, дума, ухание, които да ни доближат отново до теб. Няма такива, мило братче...
Знам само, че ако някой от нас можеше да крещи толкова, колкото е болката в душите ни,
щяха да се сриват сгради...
Юли, знаеш ли, че направи много чудеса. Успя да накараш вечно саркастичната си и цинична сестра, да повярва в добрите герои,
и да признае, че те съществуват, не само в книгите.Благодаря на Бог, защото ми даде възможност да бъда част от твоя живот.Да бъда сестра на герой, извършил най-трудната и най-благородна постъпка на света - да жертва живота си, за да спаси ближните.Бих искала да имам твоята любов, смелост и вяра, мило братче!
Благодаря ти и за прекрасните твои приятели, които станаха наши приятели, и вече четири години, ти си с нас чрез тях - Явор, Дори, Ели и Мирела, Хари, момчето, което е дало всичко от себе си, за да те спаси, всеки един от тях носи своя спомен за теб и топли сърцата ни.
Дори и след четири години, ти вършиш своите малки добри дела за всички нас!
Юли, сигурна съм, че там от горе, виждаш как вървят нещата, тук долу и за съжаление, те не са много по-добри, от последния път, когато ги описа в онова, станало, може би, без да искаш, пророческо есе.Но знаеш ли кое е важното - ти се бори, мило братче, като истински мъж! И както се оказа, мило мое братче, преди, по време и след живота, е борбата. Защото тя продължава! Благодарение на теб ще има хора, които
ще продължат живота си без да се предават, мислейки за това, което си направил ти! Татко,мама и аз ще сме сред тях!Както и всички, които те познаваха.
Юли, редставям си те носещ се на някой пухкав бял облак, как ми казваШ с онзи неповторим израз на лицето: " Ееее како, ... ай ай!":]]]
Сълзите ми винаги са с усмивка, когато си мисля за теб, мое лъчезарно, забавно, весело, мъдро момче!