На 04.04.2009г. година ще се навършат пет години, откакто си замина от нас, мили сине!
Колебаех се, дали да пиша нещо в твоя сайт по този трагичен повод,
но реших да го направя с тайната надежда, че ще го прочетеш!
Нали хората казват, че вие сте сред нас, т.е във виртуалното пространство.
Там където ние не можем да видим. За хората този период е много време,
но за мен сякаш? бе вчера.и продължава да бъде.Колко много неща се случиха,
колко много деца загинаха, колко много родители споделят нашата участ!
Сега оценявам някои твои виждания и разсъждения, които излагаше пред мен,
когато си говорихме. Не знаш? колко си бил прав, но, уви, чак сега хората стигат
до това, които ти ми споделяше-особено за ежедневната работа в нашите училища,
за приятелите, за възрастните.
Надявам се, че всички деца сте заедно там!
Надявам се, че Господ ви е отредил най-хубавите места и
вашите души се наслаждават на райските красоти!
Твоите приятели и съученици поеха трудния път на зрели хора. Някои с успех,
някои - не, но това е животът, тате! И твоята гибел, както и смъртта на останалите деца е
част от този живот, разбирам го, но …това не ме утешава! От това не ми става по-леко!
Просто се примирявам и чакам с надежда, че ще те видя някои ден!
Там в това виртуално или както и да се казва това място.
Дали ще се случи това - не знам но се моля и надявам да е така, и непрекъснато си задавам въпроса -защо се случи с теб и защо се случи на нашето семейство?

Деветнайсти юни е много специален ден!

Днес Юли щеше да стане на 23 години.Затваряме очи и се опитваме да си представим как щеше да изглежда , какъв би бил животът му като млад мъж, как би прегръщал малкия си племенник и нас..
Юли, пропускаш вече второ Европейско първенство по футбол ...Когато гледаме мачовете все си мислим, кой ли би станал любимия ти футболист, кой отбор би искал да е шампион?Холандия или Италия? А, може би някой друг?
Едно е сигурно, щеше много да се ядосаш от скандалите в ЦСКА и щеше да ти стане мъчно, че отново парите и нечестните хора опорочават играта, която толкова обичаше.
Юли, там горе не ти е нужен подарък от нашия, материалния свят, въпреки това ужасно много ни липсва сладостта от това да подарим нещо хубаво на най-милия и най-любимия ни човек.Сега ти подаряваме молитвите си, въздишките си, опитите да сдържаме сълзите си и огромната си любов към теб.
Затваряме очи и си те представяме рано сутрин на рождения ти ден - мама и тати нежно са се надвесили над теб, пръскат със студена вода съненото ти,усмихнато лице, и те прегръщат, и целуват, а ти се опитваш да спечелиш последни секунди сън...Това е началото на наи-хубавия ден през лятото за нас!

Обичаме те, Юли!

От къде да започна, мило, мое, малко, хубаво братче?!
Днес стават точно четири години от онзи ужасен момент,
когато твоето смело сърце спря да бие...Четири години, откакто се опитвам
да намеря думите, музиката, цветът, миризмата, нещото, което да описва, поне бледо,
стихналата в душите ни мъка и копнежът за една твоя усмивка,
жест, дума, ухание, които да ни доближат отново до теб. Няма такива, мило братче...
Знам само, че ако някой от нас можеше да крещи толкова, колкото е болката в душите ни,
щяха да се сриват сгради...
Юли, знаеш ли, че направи много чудеса. Успя да накараш вечно саркастичната си и цинична сестра, да повярва в добрите герои,
и да признае, че те съществуват, не само в книгите.Благодаря на Бог, защото ми даде възможност да бъда част от твоя живот.Да бъда сестра на герой, извършил най-трудната и най-благородна постъпка на света - да жертва живота си, за да спаси ближните.Бих искала да имам твоята любов, смелост и вяра, мило братче!
Благодаря ти и за прекрасните твои приятели, които станаха наши приятели, и вече четири години, ти си с нас чрез тях - Явор, Дори, Ели и Мирела, Хари, момчето, което е дало всичко от себе си, за да те спаси, всеки един от тях носи своя спомен за теб и топли сърцата ни.
Дори и след четири години, ти вършиш своите малки добри дела за всички нас!
Юли, сигурна съм, че там от горе, виждаш как вървят нещата, тук долу и за съжаление, те не са много по-добри, от последния път, когато ги описа в онова, станало, може би, без да искаш, пророческо есе.Но знаеш ли кое е важното - ти се бори, мило братче, като истински мъж! И както се оказа, мило мое братче, преди, по време и след живота, е борбата. Защото тя продължава! Благодарение на теб ще има хора, които
ще продължат живота си без да се предават, мислейки за това, което си направил ти! Татко,мама и аз ще сме сред тях!Както и всички, които те познаваха.
Юли, редставям си те носещ се на някой пухкав бял облак, как ми казваШ с онзи неповторим израз на лицето: " Ееее како, ... ай ай!":]]]
Сълзите ми винаги са с усмивка, когато си мисля за теб, мое лъчезарно, забавно, весело, мъдро момче!