Последната Коледа с Юли
Това се случи и с мен – бащата на Юли.
Споменът за последната Коледа, прекарана с моето момче и неговата любима Теодора, не ме напуска нито за миг. Тези щастливи дни бяха в навечерието на нещастната 2004г.
Беше навалял много сняг и ние се колебаехме, дали да тръгнем към малката ни вила в Априлци или да останем в Свищов. Желанието ни за разнообразие надделя и на 24-ти потеглихме към планинската къщичка. Наша приятна компания бяха младо семейство, на което бяхме кумували и скоро очакваше първата си рожба. Приближавайки към нашата цел открихме, че ще ни бъде много трудно да се справим и преборим с времето.Снегът беше навалял почти метър. Колите не можеха да продължат напред, затова ги спряхме на почти половин километър от вилата. Основният герой на този ден беше Юли. Въпреки студа и навалелия сняг, той успешно проправяше партината, докато другите мъже оправяха колите. Клоните на дърветата бяха натежали от навалелия сняг и почти затваряха пътя. Няма да забравя как с премръзналите си ръце Юли пренесе целия багаж, а след това изрови дълбока дупка, за да открие главния кран за пускане на водата в къщичката.Сякаш усещаше, че му е за последно и искаше да се докаже пред нас, и пред любимото момиче. Пореше снега с детските си гърди и дори имаше сили да се шегува и закача с всички.
След като преодоляхме зимните препятствия, премръзнали, уморени, но доволни запалихме камината и се събрахме около нея, за да започне голямото празнуване. Юли беше усмихнат и във весело настроение.
Те, двамата Юли и Дори, бяха толкова щастливи и влюбени, че сякаш нищо на света не можеше да им попречи и да ги раздели. Но, уви, съдбата бе неумолима.Само след няколко месеца Юли замина завинаги, заедно с 11-те дечица от Свищов, край река Лим…
И остави своята любима със спомените за една красива любов, която да ни напомня, че приказките не са само измислица. Юли даде началото на незабравима за нас история за безпределната и истинска любов в един жесток и циничен свят.
Днес, нашето мило момче, щеше да стане на 22г.
Преди 22 години, в началото на лятото, Господ ни изпрати най-слънчевото, усмихнато и смело момче!
Осемнайсет от тях, той топли сърцата...
Отворено писмо
Oт родителите на децата, загинали във водите на р. Лим
Бихме искали да изкажем своята благодарност към всички, които ни...
След 3 години ...
На 31.01.2007г. почетохме с панихида смъртта на децата ни, загинали в река Лим на 4-ти април 2004.
Сине и ти си...
На децата от Свищов
Дни след катастрофата написах това стихотворение, но досега не съм го изпращала никъде.Поклон пред паметта на дечицата...Всеки път, когато чета...
19.06
Днес Юли щеше да стане на 21...
19.06 - уж ден като всички останали, но не,
ден рожден на моето момче е!
19.06...
Истинският приятел в модерното общество
Тези дни най-добрият приятел на Юли
написа чудесно есе за човешките
взаимоотношения в съвременния технологичен
свят. Надявам се, че за вас ще бъде...
19.06.1985
Разхвърляни мисли на един тъжен баща в навечерието на рождения ден на неговото мило,смело момче.
Спомням си когато се роди през...
12 пречупени криле се издигнаха край Лим
Президентът Георги Първанов заедно с държавните глави на Сърбия Борис Тадич и на Черна гора Филип Вуянович откриха паметник на...
Бели хризантеми
ЕДНА ГОДИНА ОТ ТРАГЕДИЯТА
Белокосият старец живееше сам в една откъсната от обществото планинска местност. Той обичаше природата, обичаше ясното небе,...
Дни, посветени на "Ангелите от Лим"
На 04.04.2005 г. се навършва една година от трагичната катастрофа край р. Лим, Сърбия/Черна гора, при която загинаха нашите скъпи...