Юлиян Манзаров
  • За Юли
  • |
  • Послания
  • |
  • Снимки
  • |
  • Децата
  • |
  • Трагедията
  • |
  • Турнирът
 

На децата от Свищов

Дни след катастрофата написах това стихотворение, но досега не съм го изпращала никъде.Поклон пред паметта на дечицата...Всеки път, когато чета това стихотворение- плача.

Какво видяхте, вие, гълъбчета малки!
Жадувахте за светъл, нов живот!
А вашите учители- тъй жалки
прекършиха ви в онзи леден ад...

Не мога и не искам да го мисля,
че до последния си дъх сте викали,
устенцата ви бореха се за частица въздух,
но бяхте смачкани от вашите учители...

Десетки нощи аз ръчичките ви виждам
и се задъхвам и от мъка и от гняв-
телцата малки как до сетен час се бориха
и си заминахте от този свят със болка и със страх...

Поклон пред светлата Ви памет, вий, невинни!!!
При Господ вече ангелчета сте....
Защо Съдбата тъй е отредила-
да идете си вие най- напред....

От тази мъка по- голяма няма-
детето ти да си отиде преди теб...
Е, Господи, наистина ли всичко виждаш?!!
Раздай си правосъдието- нека има ред!!!

О, Боже, колко е трагично!!!
Пред белите ковчези плаче цял Свищов!!!!
А тези- възрастните, дето се спасиха
надигат към управниците своя зов...

Телцата сини дълго аз ще виждам
в студената, безжизнена вода...
А мъката на майките не ще да свърши,
пред тях прекланям своята глава...

Поклон и за онова момче, което
по- малките от себе си спаси,
а после въздух нямаше детето
и с водната стихия се стопи...

А как възможно е- аз искам да попитам-
голям да си и първи да излезеш?!?
И най- безотговорно пред децата-
да ги оставиш- те да се спасяват?!?

Да тъпчеш като звяр върху главици
надигнали се за последен път
и бавно да угасват техните зеници,
без глътка въздух, до последен дъх...

За всеки Видов ден ще има....
не мога аз да съдя тези хора....
Един е Господ, нека да решава
на кой каква му е Голготата...
Видяна: (3350) пъти
Последни новини
Щастието
Повечето от нас цял живот търсят голямата любов, но така и не я изживяват. За краткия си живот Юли успя...
Два вида хора – имащи и нямащи
Въпросите, които вълнуваха Юли бяха безкрайно много - за смисъла, за борбата, защо лошите неща се случват на добрите хора,...
Фондация
На 30.04.2004 г., с решение на Великотърновския окръжен съд и по инициатива и със собствени средства на родителите на загиналите...
Неозаглавено, а може и обезглавено есе на съвременния следпубертет
Това е едно от последните есета на Юли. За съжаление се оказа пророческо. Писано е през януари 2004г. Тъжно е днес и е...
Юли
Понякога си мислим, че сме предвидили и помислили за всички лоши неща, които могат да ни се случат. За съжаление,...
Първа  < 2 3 4